Отдавна бях спряла да вярвам в любовта, но един прекрасен летен ден се случи най-непредвидимото нещо за мен... Влюбих се! Не в кого да е, а в ТЕБ! Въпреки че ти не ми отвърна, аз продължих да те обичам, с мечтата, че някой ден ще се случи чудо и ти ще ме обикнеш както аз - теб... Надеждите за това умряха, но не и любовта ми. Точно когато станахме приятели, ти ще си заминеш и може би никога няма да те видя... А тази мисъл ме убива, затова искам да ти кажа, че ще ми липсваш...!
Ще ми липсва присъствието ти, което ме кара да се чувствам сигурна, когато съм с теб. Ще ми липсва усмивката ти, пред която се разтапям всеки път... Ще ми липсва гласът ти, който е по-нежен и от топлия летен вятър. Ще ми липсват очите ти, по-дълбоки от безкрайността. Ще ми липсва смехът ти, който ме кара да се усмихвам в трудните моменти. Ще ми липсват раговорите на лунна светлина, запечатани завинаги в съзнанието ми... Ще ми липсва приятелството, което ми дари. Ще ми липсва безкрайната ти доброта, с която ще е помня завинаги. Ще ми липсва всичко останало в теб. Ще ми липсваш самият ТИ!...

ПС: Обичам те!
Вечно твоя...

Все още съм тук, но не те искам. Недей да се хабиш,
че ще остарееш. Бъди вечно немоя!

защо си анонимен напиши си името